едноверец

Речник на българския език

едновѐрец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • едновериц
  • еднуверец
  • еднувериц
  • идноверец
  • идновериц
  • иднуверец
  • иднувериц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ед-но-ве-рец
непълен член ед-но-ве-ре-ца
пълен член ед-но-ве-ре-цът
мн.ч. ед-но-вер-ци
членувано ед-но-вер-ци-те
бройна форма ед-но-вер-ци
звателна форма ед-но-ве-ре-цо