еднобожие

Речник на българския език

еднобо̀жие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • еднубожие
  • иднобожие
  • иднубожие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ед-но-бо-жие
членувано ед-но-бо-жи-е-то
мн.ч. ед-но-бо-жия
членувано ед-но-бо-жи-я-та