единосъщие

Речник на българския език

единосъщие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • единосъштие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. еди-но-съ-щие
членувано еди-но-съ-щи-е-то
мн.ч. еди-но-съ-щия
членувано еди-но-съ-щи-я-та