единовластен

Речник на българския език

единовла̀стен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

единовла̀стна, единовла̀стно, мн. единовла̀стни, прил. Едновластен.

Грешни изписвания (15)

  • еденовластен
  • еденовластин
  • еденувластен
  • еденувластин
  • единовластин
  • единувластен
  • единувластин
  • иденовластен
  • иденовластин
  • иденувластен
  • иденувластин
  • идиновластен
  • идиновластин
  • идинувластен
  • идинувластин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. еди-нов-лас-тен
непълен член еди-нов-лас-т-ния
пълен член еди-нов-лас-т-ни-ят
ж. р. еди-нов-лас-т-на
членувано еди-нов-лас-т-на-та
ср. р. еди-нов-лас-т-но
членувано еди-нов-лас-т-но-то
мн. ч. еди-нов-лас-т-ни
членувано еди-нов-лас-т-ни-те