еврохоро

Речник на българския език

еврохоро съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ев-ро-хо-ро
членувано ев-ро-хо-ро-то
мн.ч. ев-ро-хо-ра
членувано ев-ро-хо-ра-та