евротир

Речник на българския език

ѐвротѝр съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • еврутир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ев-ро-тир
непълен член ев-ро-ти-ра
пълен член ев-ро-ти-рът
мн.ч. ев-ро-ти-ро-ве
членувано ев-ро-ти-ро-ве-те
бройна форма ев-ро-ти-ра
звателна форма