евротим

Речник на българския език

ѐвротим съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • евротем
  • еврутем
  • еврутим

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ев-ро-тим
непълен член ев-ро-ти-ма
пълен член ев-ро-ти-мът
мн.ч. ев-ро-ти-мо-ве
членувано ев-ро-ти-мо-ве-те
бройна форма ев-ро-ти-ма
звателна форма