евросрив

Речник на българския език

ѐвросрѝв съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • еврусрив
  • евросриф
  • еврусриф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ев-рос-рив
непълен член ев-рос-ри-ва
пълен член ев-рос-ри-вът
мн.ч. ев-рос-ри-во-ве
членувано ев-рос-ри-во-ве-те
бройна форма ев-рос-ри-ва
звателна форма