европолитик

Речник на българския език

европолитик съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ев-ро-по-ли-тик
непълен член ев-ро-по-ли-ти-ка
пълен член ев-ро-по-ли-ти-кът
мн.ч. ев-ро-по-ли-ти-ци
членувано ев-ро-по-ли-ти-ци-те
бройна форма ев-ро-по-ли-ти-ци
звателна форма ев-ро-по-ли-ти-ко