евнух

Речник на българския език

евну̀х съществително име, мъжки род (тип 16) редактиране

Значение

мн. евну̀си, м. ист. В някои източни страни в миналото — скопен мъж, пазач на харем.

Грешни изписвания (1)

  • ивнух

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ев-нух
непълен член ев-ну-ха
пълен член ев-ну-хът
мн.ч. ев-ну-си
членувано ев-ну-си-те
бройна форма ев-ну-ха
звателна форма