евангелие

Речник на българския език

ева̀нгелие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Част от Новия завет на Библията, съдържаща разкази за живота и учението на Исус Христос.
прил. ева̀нгелски, ева̀нгелска, ева̀нгелско, мн. ева̀нгелски. Евангелски текстове.

Грешни изписвания (3)

  • евангилие
  • ивангелие
  • ивангилие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. еван-ге-лие
членувано еван-ге-ли-е-то
мн.ч. еван-ге-лия
членувано еван-ге-ли-я-та