дядка

Речник на българския език

дя̀дка съществително име, мъжки род (тип 38) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • дядкъ
  • дятка
  • дяткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дяд-ка
непълен член дяд-ка-та
пълен член дяд-ка-та
мн.ч. дяд-ки
членувано дяд-ки-те
бройна форма дяд-ки
звателна форма дяд-ка