дюна

Речник на българския език

дю̀на — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. дю̀ни, ж. Обикн. мн. Естествен пясъчен хълм в пустиня, край брега на море и другаде.

Грешни изписвания (1)

  • дюнъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дю-на
членувано дю-на-та
мн.ч. дю-ни
членувано дю-ни-те
звателна форма —

Връзки