дюкян

Речник на българския език

дюкя̀н — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. дюкя̀ни, (два) дюкя̀на, м.
1. Остар. Магазин.
2. Остар. Работилница.
3. Разг. Цепка с копчета или цип отпред на мъжки панталон. Дюкянът ти се е отворил.

Грешни изписвания (2)

  • дйокян
  • дйукян

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дю-кян
непълен член дю-кя-на
пълен член дю-кя-нът
мн.ч. дю-кя-ни
членувано дю-кя-ни-те
бройна форма дю-кя-на
звателна форма —

Връзки