дъщеря

Речник на българския език

дъщеря̀ — съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. дъщерѝ, ж.
1. Дете момиче по отношение на родителите си.
2. Прен. Жена по отношение на родина, народ.

Синоними

Грешни изписвания (8)

  • дащерйа
  • дащерйъ
  • дащирйа
  • дащирйъ
  • дъщерйа
  • дъщерйъ
  • дъщирйа
  • дъщирйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дъ-ще-ря
членувано дъ-ще-ря-та
мн.ч. дъ-ще-ри
членувано дъ-ще-ри-те
звателна форма —

Връзки