дъхав

Речник на българския език

дъ̀хав прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

дъ̀хава, дъ̀хаво, мн. дъ̀хави, прил. Който има приятен дъх (във 2 знач.); миризлив, ароматен. Дъхави теменужки.
същ. дъ̀хавост, дъхавостта̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • дъхъв
  • дъхаф
  • дъхъф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. дъ-хав
непълен член дъ-ха-вия
пълен член дъ-ха-ви-ят
ж. р. дъ-ха-ва
членувано дъ-ха-ва-та
ср. р. дъ-ха-во
членувано дъ-ха-во-то
мн. ч. дъ-ха-ви
членувано дъ-ха-ви-те