дълбокомислие

Речник на българския език

дълбокомѝслие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Дълбокомисленост.

Грешни изписвания (7)

  • далбокомислие
  • далбокумислие
  • далбукомислие
  • далбукумислие
  • дълбокумислие
  • дълбукомислие
  • дълбукумислие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дъл-бо-ко-мис-лие
членувано дъл-бо-ко-мис-ли-е-то
мн.ч. дъл-бо-ко-мис-лия
членувано дъл-бо-ко-мис-ли-я-та