дъб

Речник на българския език

дъб съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

дъбъ̀т, дъба̀, мн. дъ̀бове, (два) дъ̀ба, м. Едро широколистно дърво с нарязани листа, което ражда жълъди, а твърдата му дървесина се използва в строителството, за изработка на мебели и др.
прил. дъ̀бов, дъ̀бова, дъ̀бово, мн. дъ̀бови. Дъбова маса. Дъбов паркет.

Грешни изписвания (1)

  • дъп

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дъб
непълен член дъ-ба
пълен член дъ-бът
мн.ч. дъ-бо-ве
членувано дъ-бо-ве-те
бройна форма дъ-ба
звателна форма