духало

Речник на българския език

1. духа̀ло съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. духа̀ла и духала̀, ср.
1. Приспособление за раздухване на огън (обикн. кожен мях).
2. Тръбичка, цев, през която се надува духов инструмент.

Грешни изписвания (3)

  • дохало
  • дохалу
  • духалу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ду-ха-ло
членувано ду-ха-ло-то
мн.ч. ду-ха-ла
членувано ду-ха-ла-та

2. духало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

духало е производна форма на духам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. духало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

духало е производна форма на духам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. духало — мин. деят. св. прич. ср. р.

духало е производна форма на духам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

5. духало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

духало е производна форма на духам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).