1.
духа̀ло
—
съществително име, среден род
(тип 54)
Значение
мн. духа̀ла и духала̀, ср.
1. Приспособление за раздухване на огън (обикн. кожен мях).
2. Тръбичка, цев, през която се надува духов инструмент.
1. Приспособление за раздухване на огън (обикн. кожен мях).
2. Тръбичка, цев, през която се надува духов инструмент.
Грешни изписвания (3)
- дохало
- дохалу
- духалу
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ду-ха-ло | |
|---|---|---|
| членувано | ду-ха-ло-то | |
| мн.ч. | ду-ха-ла | |
| членувано | ду-ха-ла-та |
2. духало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
духало е производна форма на духам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
3. духало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
духало е производна форма на духам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
4. духало — мин. деят. св. прич. ср. р.
духало е производна форма на духам (мин. деят. св. прич. ср. р.).
5. духало — мин. деят. несв. прич. ср. р.
духало е производна форма на духам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).