дуо

Речник на българския език

ду̀о — съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед. Дует.

Грешни изписвания (1)

  • дуу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дуо
членувано ду-о-то
мн.ч. дуа
членувано ду-а-та

Връзки