дук

Речник на българския език

дук съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

ду̀кът, ду̀ка, мн. ду̀кове, м. Истор. Във Франция, Италия, Испания — благородническа титла, най-висока след принц, както и лицето, което я носи.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дук
непълен член ду-ка
пълен член ду-кът
мн.ч. ду-ко-ве
членувано ду-ко-ве-те
бройна форма ду-ка
звателна форма