Библиотека
Библиоман
Форум
Дачко
Читалие
Речник
Грамофонче
Сръчко
Дума
Търсене
Случайна дума
дук
Речник на българския език
дук
—
съществително име, мъжки род (
тип 1
)
Значение
ду̀кът, ду̀ка,
мн.
ду̀кове,
м.
Истор.
Във Франция, Италия, Испания — благородническа титла, най-висока след принц, както и лицето, което я носи.
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч.
дук
непълен член
ду-ка
пълен член
ду-кът
мн.ч.
ду-ко-ве
членувано
ду-ко-ве-те
бройна форма
ду-ка
звателна форма
—
Връзки
дук
в Уикиречник
дук
в Словоред
Вход