дубльор

Речник на българския език

дубльо̀р съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. дубльо̀ри, м.
1. Актьор, който дублира друг в театрална постановка.
2. Четец, който изпълнява ролята при дублиране на друг език.

Грешни изписвания (1)

  • добльор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дуб-льор
непълен член дуб-льо-ра
пълен член дуб-льо-рът
мн.ч. дуб-льо-ри
членувано дуб-льо-ри-те
бройна форма дуб-льо-ри
звателна форма дуб-льо-ре