дрязга

Речник на българския език

дря̀зга съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. дря̀зги, ж. Обикн. мн. Недоразумения, дребни разправии, препирни.

Грешни изписвания (1)

  • дрязгъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дряз-га
членувано дряз-га-та
мн.ч. дряз-ги
членувано дряз-ги-те
звателна форма