дръгливец

Речник на българския език

дръгливец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дръг-ли-вец
непълен член дръг-ли-ве-ца
пълен член дръг-ли-ве-цът
мн.ч. дръг-лив-ци
членувано дръг-лив-ци-те
бройна форма дръг-лив-ци
звателна форма дръг-ли-ве-цо