друговерец

Речник на българския език

друговѐрец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. друговѐрци, м. Човек, който изповядва друга, различна религия в сравнение с говорещия или с този, за когото се говори.
прил. друговѐрски, друговѐрска, друговѐрско, мн. друговѐрски.

Грешни изписвания (7)

  • дроговерец
  • дроговериц
  • дрогуверец
  • дрогувериц
  • друговериц
  • другуверец
  • другувериц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дру-го-ве-рец
непълен член дру-го-ве-ре-ца
пълен член дру-го-ве-ре-цът
мн.ч. дру-го-вер-ци
членувано дру-го-вер-ци-те
бройна форма дру-го-вер-ци
звателна форма дру-го-ве-ре-цо