дроб

Речник на българския език

1. дроб съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

дро̀бът, дро̀ба, мн. дро̀бове, (два) дро̀ба, м. Вътрешен орган у човек или животно.
Бял дроб — и бели дробове. Вътрешен дихателен орган, разположен в гръдния кош.
Чер(ен) дроб. — Жлеза за пречистване на кръвта, разположена в дясната част на коремната кухина под стомаха.



дробта̀, мн. дро̀би, ж. Спец. В математиката — нецяло число, по-малко от единица. Десетична дроб.
прил. дро̀бен, дро̀бна, дро̀бно, мн. дро̀бни.

Грешни изписвания (1)

  • дроп

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дроб
непълен член дро-ба
пълен член дро-бът
мн.ч. дро-бо-ве
членувано дро-бо-ве-те
бройна форма дро-ба
звателна форма

2. дроб съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

дро̀бът, дро̀ба, мн. дро̀бове, (два) дро̀ба, м. Вътрешен орган у човек или животно.
Бял дроб — и бели дробове. Вътрешен дихателен орган, разположен в гръдния кош.
Чер(ен) дроб. — Жлеза за пречистване на кръвта, разположена в дясната част на коремната кухина под стомаха.



дробта̀, мн. дро̀би, ж. Спец. В математиката — нецяло число, по-малко от единица. Десетична дроб.
прил. дро̀бен, дро̀бна, дро̀бно, мн. дро̀бни.

Грешни изписвания (1)

  • дроп

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дроб
членувано дроб-та
мн.ч. дро-би
членувано дро-би-те
звателна форма