драскач

Речник на българския език

драска̀ч съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. драска̀чи, м. Пренебр. Автор на безсъдържателни текстове, на текстове без художествена стойност. Драскачи много, писатели малко.

Грешни изписвания (1)

  • дръскач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. драс-кач
непълен член драс-ка-ча
пълен член драс-ка-чът
мн.ч. драс-ка-чи
членувано драс-ка-чи-те
бройна форма драс-ка-чи
звателна форма драс-ка-чо