дракон

Речник на българския език

дра̀кон съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. дра̀кони, (два) дра̀кона, м.
1. Митологично чудовище — крилат люспест змей, обикн. с няколко глави, през които издишва огън, и с остри нокти.
2. Вид крилати тропически гущери в Южна Азия и по тихоокеанските острови.
прил. дра̀конски, дра̀конска, дра̀конско, мн. дра̀конски.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • дракун

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дра-кон
непълен член дра-ко-на
пълен член дра-ко-нът
мн.ч. дра-ко-ни
членувано дра-ко-ни-те
бройна форма дра-ко-ни
звателна форма дра-ко-не