дразнител

Речник на българския език

дразнѝтел съществително име, мъжки род (тип 31) редактиране

Значение

дразнѝтелят, дразнѝтеля, мн. дразнѝтели, (два) дразнѝтеля, м. Явление, което предизвиква дразнение. Постоянен дразнител.

Грешни изписвания (3)

  • дразнитил
  • дръзнител
  • дръзнитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. драз-ни-тел
непълен член драз-ни-те-ля
пълен член драз-ни-те-лят
мн.ч. драз-ни-те-ли
членувано драз-ни-те-ли-те
бройна форма драз-ни-те-ля
звателна форма