драгоман

Речник на българския език

1. драгома̀н съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. драгома̀ни, м.
1. ист. Водач на група наемни работници, който защитава интересите им пред работодателя.
2. Остар. Преводач към консулство.

Грешни изписвания (3)

  • драгуман
  • дръгоман
  • дръгуман

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дра-го-ман
непълен член дра-го-ма-на
пълен член дра-го-ма-нът
мн.ч. дра-го-ма-ни
членувано дра-го-ма-ни-те
бройна форма дра-го-ма-ни
звателна форма дра-го-ма-не

2. Драгоман географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • драгуман
  • дръгоман
  • дръгуман