дояждане

Речник на българския език

доя̀ждане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • дояждани
  • дояждъне
  • дояждъни
  • дуяждане
  • дуяждани
  • дуяждъне
  • дуяждъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. до-яж-да-не
членувано до-яж-да-не-то
мн.ч. до-яж-да-ния
членувано до-яж-да-ни-я-та