дословен

Речник на българския език

досло̀вен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

досло̀вна, досло̀вно, мн. досло̀вни, прил. Който се придържа стриктно към думите на някакъв текст; буквален. Дословен превод.

Грешни изписвания (3)

  • дословин
  • дусловен
  • дусловин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. дос-ло-вен
непълен член дос-лов-ния
пълен член дос-лов-ни-ят
ж. р. дос-лов-на
членувано дос-лов-на-та
ср. р. дос-лов-но
членувано дос-лов-но-то
мн. ч. дос-лов-ни
членувано дос-лов-ни-те