допущане

Речник на българския език

допущане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • допуштане

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. до-пу-ща-не
членувано до-пу-ща-не-то
мн.ч. до-пу-ща-ния
членувано до-пу-ща-ни-я-та