донау̀чен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
Грешни изписвания (7)
- донаучин
- донъучен
- донъучин
- дунаучен
- дунаучин
- дунъучен
- дунъучин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | до-на-у-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | до-на-уч-ния | ||
| пълен член | до-на-уч-ни-ят | ||
| ж. р. | до-на-уч-на | ||
| членувано | до-на-уч-на-та | ||
| ср. р. | до-на-уч-но | ||
| членувано | до-на-уч-но-то | ||
| мн. ч. | до-на-уч-ни | ||
| членувано | до-на-уч-ни-те | ||