дона̀борник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. дона̀борници, м. Спец. Млад мъж, на който непосредствено му предстои да влезе в казармата.
Грешни изписвания (7)
- донаборнек
- донабурнек
- донабурник
- дунаборнек
- дунаборник
- дунабурнек
- дунабурник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | до-на-бор-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | до-на-бор-ни-ка | |
| пълен член | до-на-бор-ни-кът | |
| мн.ч. | до-на-бор-ни-ци | |
| членувано | до-на-бор-ни-ци-те | |
| бройна форма | до-на-бор-ни-ци | |
| звателна форма | до-на-бор-ни-ко | |