дон

Речник на българския език

1. дон — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

м., само ед. В Испания — благородническа титла; господин.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дон
непълен член до-на
пълен член до-нът
мн.ч. до-но-ве
членувано до-но-ве-те
бройна форма до-на
звателна форма —

2. Дон — име (тип 199) редактиране

Значение

Връзки