доминиканец

Речник на българския език

доминика̀нец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

Монах от католическия орден на св. Доминик, основан през XIII в. за борба против албигойците.

Грешни изписвания (15)

  • доменеканец
  • доменеканиц
  • домениканец
  • домениканиц
  • доминеканец
  • доминеканиц
  • доминиканиц
  • думенеканец
  • думенеканиц
  • думениканец
  • думениканиц
  • думинеканец
  • думинеканиц
  • думиниканец
  • думиниканиц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. до-ми-ни-ка-нец
непълен член до-ми-ни-ка-не-ца
пълен член до-ми-ни-ка-не-цът
мн.ч. до-ми-ни-кан-ци
членувано до-ми-ни-кан-ци-те
бройна форма до-ми-ни-кан-ци
звателна форма до-ми-ни-ка-не-цо