докторант

Речник на българския език

доктора̀нт съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. доктора̀нти, м. Човек, който подготвя докторат.

Грешни изписвания (3)

  • доктурант
  • дукторант
  • дуктурант

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. док-то-рант
непълен член док-то-ран-та
пълен член док-то-ран-тът
мн.ч. док-то-ран-ти
членувано док-то-ран-ти-те
бройна форма док-то-ран-ти
звателна форма док-то-ран-те