докер

Речник на българския език

до̀кер — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. до̀кери, м. Товаро-разтоварач на кораби.
прил. до̀керен, до̀керна, до̀керно, мн. до̀керни.
прил. до̀керски, до̀керска, до̀керско, мн. до̀керски.

Грешни изписвания (1)

  • докир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. до-кер
непълен член до-ке-ра
пълен член до-ке-рът
мн.ч. до-ке-ри
членувано до-ке-ри-те
бройна форма до-ке-ра
звателна форма —

Връзки