дознателка

Речник на българския език

дознателка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. доз-на-тел-ка
членувано доз-на-тел-ка-та
мн.ч. доз-на-тел-ки
членувано доз-на-тел-ки-те
звателна форма доз-на-тел-ке