дог

Речник на българския език

дог — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

до̀гът, до̀га, мн. до̀гове, (два) до̀га, м. Порода едро елегантно куче с масивна глава в правоъгълна форма.

Грешни изписвания (1)

  • док

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дог
непълен член до-га
пълен член до-гът
мн.ч. до-го-ве
членувано до-го-ве-те
бройна форма до-га
звателна форма —

Връзки