доверѝтел
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
доверѝтелят, доверѝтеля, мн. доверѝтели, м. Спец. В правото — човек, който е възложил на адвокат да защитава неговите права.
Грешни изписвания (7)
- доверитил
- довирител
- довиритил
- дуверител
- дуверитил
- дувирител
- дувиритил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | до-ве-ри-тел | |
|---|---|---|
| непълен член | до-ве-ри-те-ля | |
| пълен член | до-ве-ри-те-лят | |
| мн.ч. | до-ве-ри-те-ли | |
| членувано | до-ве-ри-те-ли-те | |
| бройна форма | до-ве-ри-те-ли | |
| звателна форма | до-ве-ри-те-лю | |