довереница

Речник на българския език

довѐреница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. довѐреници, ж. Жена довереник.

Грешни изписвания (15)

  • доверенеца
  • доверенецъ
  • довереницъ
  • доверинеца
  • доверинецъ
  • довериница
  • довериницъ
  • дуверенеца
  • дуверенецъ
  • дувереница
  • дувереницъ
  • дуверинеца
  • дуверинецъ
  • дувериница
  • дувериницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. до-ве-ре-ни-ца
членувано до-ве-ре-ни-ца-та
мн.ч. до-ве-ре-ни-ци
членувано до-ве-ре-ни-ци-те
звателна форма