длъ̀жен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
длъ̀жна, длъ̀жно, мн. длъ̀жни, прил.
1. Който има дълг, заем към някого.
2. Който трябва да изпълни някакви изисквания, да се подчини. Длъжен си да дойдеш.
3. Който е признателен на някого за услуга, помощ и др. Длъжен съм на родителите си за подкрепата.
• Длъжен съм на Михаля. — Не съм нормален, луд съм.
• Не оставам длъжен (на някого). 1. — Постъпвам по същия начин, както са постъпили с мен.
2. Не позволявам някой да ми наложи мнението си; намирам отговор, за да се противопоставя.
1. Който има дълг, заем към някого.
2. Който трябва да изпълни някакви изисквания, да се подчини. Длъжен си да дойдеш.
3. Който е признателен на някого за услуга, помощ и др. Длъжен съм на родителите си за подкрепата.
• Длъжен съм на Михаля. — Не съм нормален, луд съм.
• Не оставам длъжен (на някого). 1. — Постъпвам по същия начин, както са постъпили с мен.
2. Не позволявам някой да ми наложи мнението си; намирам отговор, за да се противопоставя.
Грешни изписвания (1)
- длъжин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | длъ-жен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | длъж-ния | ||
| пълен член | длъж-ни-ят | ||
| ж. р. | длъж-на | ||
| членувано | длъж-на-та | ||
| ср. р. | длъж-но | ||
| членувано | длъж-но-то | ||
| мн. ч. | длъж-ни | ||
| членувано | длъж-ни-те | ||