дифузия

Речник на българския език

дифу̀зия — съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. дифу̀зии, ж. Проникване на едно вещество в друго до пълното им изравняване по концентрация. Дифузия на газове.
прил. дифу̀зен, дифу̀зна, дифу̀зно, мн. дифу̀зни.
• Дифузна помпа. — Помпа за висок вакуум чрез дифузия на газ в струя на живачна или маслена пара.

Грешни изписвания (11)

  • дефузеа
  • дефузеъ
  • дефузея
  • дефузиа
  • дефузиъ
  • дефузия
  • дифузеа
  • дифузеъ
  • дифузея
  • дифузиа
  • дифузиъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ди-фу-зия
членувано ди-фу-зи-я-та
мн.ч. ди-фу-зии
членувано ди-фу-зи-и-те
звателна форма —

Връзки