дистрофия

Речник на българския език

дистро̀фия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мед. Нарушено храненето на тъканите и органите.

Грешни изписвания (11)

  • дистрофиъ
  • дестрофеа
  • дестрофеъ
  • дестрофея
  • дестрофиа
  • дестрофиъ
  • дестрофия
  • дистрофеа
  • дистрофеъ
  • дистрофея
  • дистрофиа

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дис-т-ро-фия
членувано дис-т-ро-фи-я-та
мн.ч. дис-т-ро-фии
членувано дис-т-ро-фи-и-те
звателна форма