диспропорция

Речник на българския език

диспропо̀рция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. диспропо̀рции, ж. Липса на пропорционалност; несъответствие, несъразмерност. Диспропорция между мечти и реалност.
прил. диспропорциона̀лен, диспропорциона̀лна, диспропорциона̀лно, мн. диспропорциона̀лни.

Грешни изписвания (23)

  • деспропорцеа
  • деспропорцеъ
  • деспропорцея
  • деспропорциа
  • деспропорциъ
  • деспропорция
  • деспрупорцеа
  • деспрупорцеъ
  • деспрупорцея
  • деспрупорциа
  • деспрупорциъ
  • деспрупорция
  • диспропорцеа
  • диспропорцеъ
  • диспропорцея
  • диспропорциа
  • диспропорциъ
  • диспрупорцеа
  • диспрупорцеъ
  • диспрупорцея
  • диспрупорциа
  • диспрупорциъ
  • диспрупорция

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дис-п-ро-пор-ция
членувано дис-п-ро-пор-ци-я-та
мн.ч. дис-п-ро-пор-ции
членувано дис-п-ро-пор-ци-и-те
звателна форма