дислексия

Речник на българския език

дислексия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • дислексиъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дис-лек-сия
членувано дис-лек-си-я-та
мн.ч. дис-лек-сии
членувано дис-лек-си-и-те
звателна форма