диск

Речник на българския език

диск съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

дѝскът, дѝска, мн. дѝскове, (два) дѝска, м.
1. Предмет с форма на плосък кръг. Метален диск. Лунен диск.
2. Дървен плосък кръг с метална обковка, използван като спортен уред за хвърляне. Мятане на диск.
3. Спец. Магазин на автоматично оръжие, в който се поставят патроните.
4. Пластмасов магнитен плосък кръг, върху който се записват музикални изпълнения; компактдиск.
прил. дѝсков, дѝскова, дѝсково, мн. дѝскови (в 1 знач.).
Дискова херния. — Заболяване, при което се притиска съдържанието на гръбначномозъчния канал поради издуване в междупрешленовия диск.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. диск
непълен член дис-ка
пълен член дис-кът
мн.ч. дис-ко-ве
членувано дис-ко-ве-те
бройна форма дис-ка
звателна форма