дисеминация

Речник на българския език

дисеминация съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мед. Разпространение, разсейване.

Грешни изписвания (1)

  • дисеминациъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ди-се-ми-на-ция
членувано ди-се-ми-на-ци-я-та
мн.ч. ди-се-ми-на-ции
членувано ди-се-ми-на-ци-и-те
звателна форма